Ivo Markov's web site [Personal & Public]. Welcome to my rather simple website containing various information of my hobbies, trips, work and other stuff... The site is mainly in english but there may be some portions written in bulgarian.
In the middle of creation!
Karandila 2009 moto meeting - planning...
Skip Navigation LinksHOME > GALLERY > 2008.07.19-21 - Murgash-Sungurlare enduro
Murgash-Sungurlare enduro
 [19-21.07.2008]


Малко късно се включих в групичката, след предложение от Дидо и Стоян, но успях да се подготвя навреме. Нови гуми, верига, зъбаци и бях готов да тръгна с тях. Срещата бе в ранни зори, близо до Гниляне и на срещата бяхме един по-малко от планираното.

Качването до Мургаш бе приятна загрявка за мен, но ми се струваше че мотоциклета има по-малка мощност от преди. Оттдадох го на това че скоро бях карал само Transalp-а и можеби съм свикнал с неговата мощност. Оттам Eвгени ни поведе към Витиня и по пътя спряхме да разгледаме нещо като убежище и х. Чавдар. Там се разделихме с двама от спътниците ни и вече по-компактни като група, четиримата продължихме към връх Паскал, като по пътя ни се наложи да носим мотоциклети и да преминаваме доста трудни участъци. За нещастие в подножието на в. Паскал Евгени падна лошо и се наложи да слезем до х. Свищи Плаз, което за Стоян означаваше огромно физическо натоварване. Оттам останахме трима и трябваше да решим дали да продължаваме. Освен проблемите на Евгени, който по-късно се обади от Пирогов, че е счупил едната ръка и изкълчил другата, Иво-полковника беше с оттекъл крак а аз бях се разписал с множество леки падания, предимно заради липса на мощност и прекъсване на мотоциклета ми. Решихме да слезем до Златица и да се свържем с момче Мони, за да видим какво може да се направи с мотоциклета. Сменихме гориво и свещ, промених настройките на карбуратора и сякаш проблема намаля, решихме да продължим по асфалт до Шипка, като на Кърнаре се разделим с Иво и да поемем по билото от Бузлуджа. На Бузлуджа мотоциклета взе да прекъсва много и след едно полягане забравих да пусна горивото. Тогава с облекчение открих, че преди да свърши горивото в карбуратора мотоциклета вървеше по-добре. Продължихме по билото, като пътя ни позволяваше да се движим със сравнително добро темпо до момента в който наближихме Хаинбоаз, където се наложи да се промушваме през храсти да дъпраме и да си играя с кранчето за да изкача сравнително безобидни наклони. От прохода решихме да продължим по асфалт и с постоянно изключване на горивото стигнахме до Сунгурларе, където Деян-доктора ни чакаше с добра домашната ракия.

Сутринта в желанието си да отстраня проблема, който вече бе доказано че е свързан с "храненето", разглобих мотоциклета и свалих карбуратора. Нямаше никакви видими проблеми и там, но отново проблема сякаш бе изчезнал. Решихме да се разходим тримата - Аз, Дидо и Стоян, но в момента в който мотоциклета загря проблема ми отново бе налице и то още по-изразен. Отказах се от разходката и се прибрах внимателно до Сливен. Там отново разгледах всичко и открих че иначе привидно чистия въздушен филтър се бе омазнил - явно при някое от паданията се бе качило масло до кутията му. Следователно бе изгубил почти изцяло пропускливостта си и явно той бе проблема. Направих набързо един дунапренен филтър и мотоциклета заработи нормално. Облекчен, сменихме с баща ми гумите с асфалтови и към 10:30 успях да поема към София. В 2:00 сутринта бях в леглото си, превъзбуден и се опитвах да заспя... така до сутринта и после на работа...

Догодина ще го направим отново, но ще е Ком-Емине, а и по-добре планирано и вече с известен опит!

Иво Марков