Ivo Markov's web site [Personal & Public]. Welcome to my rather simple website containing various information of my hobbies, trips, work and other stuff... The site is mainly in english but there may be some portions written in bulgarian.
In the middle of creation!
Karandila 2009 moto meeting - planning...
Skip Navigation LinksHOME > GALLERY > 2008.07.09-13 - EXIT Fest '08
EXIT FEST '08
 [09-13.07.2008]


Деня е сряда, часа 8 сутринта. Стягаме багажа по мотоциклета и се подготвяме за тръгваме. Още сега се очертава безумно горещ ден и бързаме да излезем поне от София. Малко повече от час си проправяме път през трафика и най-накрая стигаме до Бучин проход и после до Петрохан. Пътя е добър, настроението започва да се оправя с всеки завой. Неприятна изненада от сякаш премерено хвърлен пясък на един завой предизвиква неприятна емоция, но за щастие успявам да овладея мотоциклета. Спираме на прелома на Петрохан, където осигуряваме на организма така необходимите течности, а междувремно и някой друг сандвич и палачинка с шоколад. След Берковица пътя пресича железопътните релси многократно и използваме това за да се закачаме с машиниста на локомотива. Изчакваме го на прелеза и после поздрав, той отговаря, ние пак го изпреварваме и пак поздрав на прелеза. Надявам се да сме го разведрили в вече налегналата жега, той със сигурност залепи първата голяма усмивка за деня на лицата ни. Както планирахме на Боровци се отклоняме от главния път и поемаме през селата. Пътя е красив и се вие между скали и дървета, но крие коварни дупки и изровени места, предимно в селата. Входа в Белоградчик откъм Чифлик е много красив и първия възможен черен път ни изкуши и поемаме по него. След разходката и снимките, купуваме няколко неща и поемаме към пещера Магурата и границата. На Магурата установявам че част от чантата се е допирала до ауспуха и се е разтопила, но едно бързо пренареждане и проблема не се повтори повече. Излязохме доста след Кула по главния път, почти непосредствено пред граничния пункт. Той бе потънал в забвение, никакво движение, никакви коли и тирове, само шепа хора пъшкайки на сянка. Зарадваха си и от Българска страна минахме сравнително безпроблемно, сменихме левове в евро и се оправихме към Сърбия. От тяхна страна ни правят някакви проблеми, но явно жегата ни помага и с няколко преравяния на багажа ни пускат да влезем възможно най-пренебрежително.

Еми, ето те и теб Сърбия! Слагаме те в листа - страни в които съм ходил с мотоциклет!

Времете се старае да ни свари, но няма движение и вятъра помага да се охладим до поносимо състояние. Бензина е на свършване, което ни вкарва в лутане из Зайчар в търсене на менячница (обменно бюро) и зареждане на гориво. Бърз поглед над GPS-а ни отправя към крайната ни точка за деня - Долни Милановац. Пътя се вие сгушен в долини, през подредени и красиви селца докато не достига Дунава и не открие чаровното малко градче. Плана бе да спим на палатка и веднага след като поемаме течности и по една плескавица поемаме да си търсим местенце. Успяваме да намерим много стръмен път нагоре, който прераства в чист офроуд, преминаване на рекички и лутане в непознатото. Има табели, но според моя километраж техните километри са с различна дължина. След приятна доза адреналин решаваме, че дивото за днес е достатъчно и ще спим на квартира в градчето. Там намираме скромна но прелестно подредена къщичка и се настаняваме. След лек душ, поемаме на разходка из града. Мамута е явно на почит или символ на града и се вижда на много места. Хората са спокойни, парка хубав, котките сиамски и нахални, кучетата не лаят и Дунава тече монотонно и влива спокойствое в и без това спокойното градче. Минаваме и си взимаме по бира и чипс от магазина и на заздрачаване уморени и добре разгледали града се прибираме в стаята, не след дълго е време за ставане.

Сутрин е и слънцето наднича през прозореца, странно е как 10 часа са се изнизали в сладка дрямка. Вече наближава десет а Нови Сад е далеч, малко търкане на очи и стягаме багажа. Домакините ни ни изпращат и поемаме по брега на Дунава. Пътя е добър, гледките невероятни и настроението в синхрон с времето е слънчево. Не издържахме дълго и след двадесет километра, видели един разбит страничен път успяваме да прескочим мантинелата и да поемем по пътче, което би трябвало да започва от Долни Милановац и се вие през планините успоредно на главния път. На GPS го има отбелязан, че излиза на около 20км. по-нататък и смело поемаме по него. Асфалт се намира, но определено не заема повече от половината шосе, пътя се вие стръмно нагоре и в отплата ни отблагодарява с прекрасна гледка на реката отвисоко. Има толкова много резервати и пътчета за пешеходен и велосипеден туризъм. Успяваме да слезем до главния път и вече почувствали се гладни, спираме до крайпътно заведение. Странно но езиците които се говорят от келнера са всички освен английски и български. Нищо... успяваме криво-ляво да си поръчаме филе от риба и се наслаждаваме на реката бавно течаща на метър от нас. Оттук продължаваме със стегнато темпо към Белград и впоследствие към Нови Сад. Преди Белград има катастрофа на моста и ни се налага да заобиколим по другия, който е с едно платно по което се движи и влак. След като го изчакваме да мине бавно и гордо, успяваме да се измъкнем от задръстването, което се образува след нас и минаваме през крайните квартали на столицата. Оттам отново по второстепени пътища взимаме последните 70-80км. и се озоваваме пред Петроварадинската крепост. Движението е отбито, понеже минава пет часа и фестивала вече приема гостите си. Бързо намираме къмпинга разположен от другата страна на дунава, срещу крепоста и се настаняваме.

Първата ни фестивална вечер бе запълнена с групи като Nightwish, N.E.R.D. и други по-неизвестни, но дори ни харесаха повече. Следващите дни се запълниха с разходки из града, пиене на бири, и... разбира се: EXIT-а! Много ни хареса Gentlemаn, Gogol Bordelo, Manu Chao, местните групи, а самия фест бе организиран повече от добре и бе събрал много посетители. Следващата година прави 10 години от създаването си и вече съм го включил в плановете си. Прибирането в неделя бе безинтересно, използвахме магистралата и бяхме в България в рано вечерта. Единственото интересно бе гледките край Ниш. Ами... до догодина!

Иво Марков

P.S. Има и един клип на Gentlemаn, който може да дръпнете от тук.