Ivo Markov's web site [Personal & Public]. Welcome to my rather simple website containing various information of my hobbies, trips, work and other stuff... The site is mainly in english but there may be some portions written in bulgarian.
In the middle of creation!
Karandila 2009 moto meeting - planning...
Skip Navigation LinksHOME > EVENTS > Bulgaria tour 2009 > Story and pictures

Обиколка на България 2009

/Стоян, ергенско пътешествие 2009/
12-16.08.2009г.



Ден 1-ви
________

Тръгнах от вкъщи към 8:00, но бях станал в 6:00. Къпах се и събрах багажа, който не смогнах да подредя вечерта, понеже бях зает до късно с обслужването на мотоциклета преди обиколката. Стоян и Ивайло също ме забавиха предната вечер, като минаха през гаража, за да уточним къде ще се съберем. Стоян нямаше възможност да тръгне с нас и щеше да се присъедини вечерта на първия ден, някъде край враца. Там трябваше и да е първия ни бивак... някъде там. В 8:30, закъснявайки половин час, пристигнах при Ивайло, който достягаше багажа по неговият мотоциклет.


Към 9:00 вече си проправяхме път извън задъханата и прашна София. Първата ни спирка бе преди Бучин проход, където вече неприятно влажни се намъкнахме в дъждобраните. Валя ни през целия проход Петрохан и селата, до преди Белоградчик. До там минахме през селата Боровци-Гаврил Геново-Белимен-Долни Лом, а не през Монтана откъдето минава главният път.


Хапнахме точно преди табелата за Белоградчик, в едно малко и приветливо заведение "напъхано" между и в скалите.


С Ивайло бяхме виждали крепостта и затова транзитно преминахме и продължихме към Видин. Тук леко се помотахме из селата, като минахме през няколко интересно наименовани като Вещица, Ошане, а на Крушова Ивайло спря да види дали на поста който разделя пътищята за Връшка чука и Белоградчик полицаите се чувстват добре и дали не им липсва нещо. Спряхме на пещера Магурата, където миналата година на път за Сърбия и Exit Fest не успяхме да влезем. Сега решихме отново да не влизаме, а да го направим на третото си минаване за късмет. Излязохме на Димово и оттам поехме директно към Видин. Нищо интересно дотам, с излкючение на някакъв човек, който беше огънал една мантинела с автомобила си, но седеше учудващо спокоен на привидно доста неудобно за седене нагънат капак, в сладка приказка със спътницата си. Видин ни хареса, видяхме Баба Видините кули и парка, минахме през центъра и заради вече напредналото време решихме да не се бавим много а да потегляме право към Враца.


Да, ама не! Картата издаде наличието на още едно село с интересно име и маршрута бе сериозно изкривен с очевидната цел да се снимаме на звучната му табела. Така минахме през Лом, път за който не искам да се сещам, а и няма как, понеже липсваше. Така раздразнени от връщането на десетилетия назад в пътната ни инфракстуктура, подминахме като малка гара този Дунавски град, където "труженичките" бяха приветливи и ръкомахаха бодро. След Лом не ни изненада табелката 45км. в ремонт и така през дупки достигнахме до причината за отклонението, а имено с. Пишурка. Почекнахме се на табелата, видимо единственото интересно в селото и продължихме с позабързано темпо към Враца.


През Монтана и по много добрия и много живописен път пристигнахме в града на орлите, където не кацали разни там женски "гаргони". Освен живописният път ни посрещнаха и невероятните гледки на извисилите се планини в този край.


Успяхме да се намерим лесно със Стоян, който бе пристигнал малко преди нас и минахме през Kaufland за да напазаруваме храна и пиене за вечерта.


Спахме малко след Врацата, на път за п. Леденика, където ни бяха изпреварили колоездачи и си избрахме една поляна точно след разклона на пътя към пещерата. На заздрачаване разпънахме, запалихме си огън и не след дълго уморени се отдадохме на заслужена, поне според нас, почивка.


Ден 2-ри
________

Станахме къ 8:00 часа, не бързахме да оправяме багажа. Местенцето, което си збрахме вчера бе хубаво, реката бе до, а скалите над нас.


Спътниците ми започнаха да раздигат, а аз пих дълго кафе и се наслаждавах на местенцето.След кафето, малко по-стегнато, събрах и аз и към 10:00 бяхме готови за път. След едно спиране за зареждене напуснахме Враца и се отправихме към Мизия. Пътя до там е хубав и за наше удоволствие бе ненатоварен. Малко преди с. Липница попаднахме на неприятна катастрофа, паднал мотоциклет, отбита кола, три мъртви овце и държащ се за главата но видимо добре мотоциклетист, приказващ си предполагам с шофьора на колата. Отказа нашето предложение за помощ и с доста неприятно чувство напуснахме мястото на инцидента. Спряхме в селото, което бе спретнато, слънчево и с хубави къщи да пием кафе и да хапнем по нещо за закуска. Като цяло беше приятно да видим колко подредени са селата в този край.


В Мизия се разделих със Стоян и Ивайло, които отидоха да разгледат Козлодуй и атомната електроцентрала, а аз побързах за Оряхово, където исках да намеря принтер. Стоян щеше да се жени в края на следващата седмица и с Ивайло решихме да "посветим" това пътуване на загърбването на ергенският му живот. Затова ми се наложи да обиколя надлъж и нашир, поне 10 пъти Оряхово в отчаян опит да намеря компютър с принтер и в крайна сметка успях да резпечатам няколко надписа, които да налепим по мотоцикетитe и да се излагаме качествено оттук-нататък. Оставих лепенето им, като изненада за следващата сутрин. След подсигуряването на "компрометиращите" надписи за мотоциклетите,
пътниците ми се бяха появили, събрахме се и тръгнахме към Никопол.


В с. Остров две момчета с мотоциклет ни препоръчаха да посетим плажа. Опитахме се да го пропуснем, но в този регион явно всички пътища водят натам и се озовахме, предполагам на едновремешно пристанище за ферибот. До него имаше две заведения, плажа бе на изток, а на запад имаше чудесни тревни площи за приятно изкарване. Имаше и доста хора във водата, като и лодки и джет.


Пътя мина от лош в "откровено" лош, чак до Никопол, но пък попаднахме на стар римски град Улпия Ексус, намиращ се до с. Гиген. Рaзгледахме го и дажи ни поприказваха за историята му. С изненада открихме, че разкопаните останки от римски пътища, отпреди толкова много години са в по-добро състояние от тези в региона.


Следващата ни спирка беше Никопол, където не пропуснахме да седнем и да хапнем паста в сладкарница "Малина", припяваки си "Във сладкарничка Малинка седяхме ний дваминка...".


Свищов ни посрещна с отворени обятия и с малко питане, след пазаруване и зареждане, разпънахме лагера под "паметниците". Местенцето не беше лошо, точно на брега на Дунав, притихнал и с охота загаси слънцето, цопнало се в нея. Стана тъмно, но пък огъня, сладките приказки и известна доза препарат против комари направиха вечерта приятна.


Ден 3-ти
________

Слънцето, вчера "цопнало" в реката днес "изплува" от другият и край. Събудихме се отпочинали много рано и към 7:30 спътниците се запътиха към чешмата, а аз се заех с облепването на мотоциклета на набеденият ерген.


Не пропуснах да сложа и малко и по нашите мотоциклети. Снимах един шлеп и пих кафе, докато те се върнат. Стоян се направи на приятно изненадан, а и май наистина му хареса, стегнахме и потеглихме. Вечерта бяхме решили да се опитаме да стигем до морето и по-точно до Дуранкулак. В Русе спряхме за кратка почивка и оттам по брега на Дунава стигнахме до Тутракан. Тук разгледахме храм паметника на загиналите през 1916г., музея на риболова и историческия музей. Ивайло събра всички печати, до които се добра, в книжката за стоте туристически обекта и изглеждаше доволен. Упътени от управника на риболовният музей, се отбихме да хапнем в Лодката.


През Силистра и Добрич стигнахме до Кардам, където напазарувахме, ядохме сладолед и групово си оплювахме един-друг мотоциклетите.


От Кардам се стига до Дуранкулак сравнително бързо, през няколко села, по добър път. След кратка спирка в селото, намерихме к-г Космос, където никой не ни обърна внимание. Дълго се целихме къде ще е сянката на сутринта, за да се наспим добре. Хапнахме в заведението, което не беше никак лошо, и доста целеустремено захъркахме.


Ден 4-ти
________

Събудихме се рано, не бяхме оцелили сянката при разпъването предната вечер. Все още никой не ни беше събрал парички за къмпинга и до тръгването, така и не разбрахме на кого да платим. Някакви чуждестранни мотоциклетисти с БМВ-та, вече сгънали и натоварили поздравиха, преминавайки край нас. Закусихме в заведението и отидохме на плажа. Ивайло отиде до кметството в търсене на един по-различен печат, а ние се отдадохме на гледане на "пейзажа по плажа", който не беше особенно "живописен". Криво-ляво събрахме, вече имахме добра рутина и отидохме до селото. На Стоян мотоциклета счупи лагера на пиньона на задната гума, но след компентентна диагноза над клечка сладолед му обещях, че или ще го върне пукайки и тракайки до София, или не.


От Дуранкулак се спуснахме към Шабла и оттам през Тюленово и Камен бряг. Въпреки, че знаех за много вятърни електроцентрали в региона, пак се изненадах от бройката им. На нос Калиакра разгледахме крепоста и се "насладихме" на нацилоналните ни качества да рушим, и да гоним бърза печалба.


В Каварна хапнахме долу на плажа, изтеглихме пари и заредихме с гориво. С бясна скорост от около 50км/ч и големи задръствания преминахме през Варна и се озовахме в Шкорпиловци. Грозно, върнато много назад в социализма, място с хаотично разпръснати бунгала и хотели, циганска сватба за "разкош" и буклуци навяти от вятъра навсякъде. Примирихме се с едно място на плажа, в близост до един от няколкото бара, за щастие с приятна музика.


Под съпровода на два съседни диско-чалго "клуба" разпънахме, хапнахме и забързано се насочихме към приглушаващото "клубовете" спасение на бара. Напънахме се и изпихме цялото количество алкохол, което Стоян успя да поръча. Това резултира в нощно къпане в иначе студената вечер и последващото мръзнене и изпиване на всичко, поднесено пред носовете ни. Сутринта установих, че съм влязал от грешната страна на палатката, а Ивайло злорадстващо си вреше обектива в палатката и снимаше голият ми... гръб. В своя защита ще вметна, че да си легнеш с бански, когато той е все още мокър е признак на алкохолна злоупотреба и затова моя бе проснат върху палатката.

Ден 5-ти
________

След като Ивайло се успокои и спря да снима голият ми... гръб се надигнахме и пихме кафе на бара. Двамата дори и закуски изнамериха отнякъде. След солидна доза кафе си събрахме багажите и поехме към София.


Тъй, като беше средата на месец август и всички я отиваха, я се прибираха от морето, пътя бе особено натоварен. Излязохме преди Айтос и оттам вече трафика стана трагичен. С внимателно провиране и каране в банкета, подминахме огромното задръстване преди петолъчката и акостирахме в Сливен. Родителите ми ни чакаха с вкусен боб, за попътно настроение и невероятна салата. Побързахме да продължим, непосредствено след хапването, заради вероятността да се метнем тримата на леглото в спалнята и да всеем смут в жилищния блок с хъркането си. С Ивайло се разделихме в Казанлък, като той се отправи към Стара Загора.


Бяхме хванали подбалканския разбира се. Със Стоян се изкъпахме в един порoен дъжд край Кърнаре, но имахме късмета да не ни вали повече, да поизсъхнем преди да се качим на високото край Копривщица и да се приберем без инциденти, въпреки пукащият лагер на Стоян. Пука, пука, колко да пука, след като свикна със звука, горепосоченият младеж започна да се движи по-бързо отколото преди проблема. Пристигнахме поживо-поздраво в столицата, малко целувки и прегръдки и всеки по пътя си - единия в приготовления за сватба, другия на работа.




Това беше обиколката на България за 2009, кратка но надявам се с годините да си наложим да я правим все по-дълга и по-забавна.

Иво Марков

Заредено гориво:
тот. км. текущо цена литри място
31646км. - 0км. / 25,00лв. / 12,95л. / София / не се брои при средния разход!
31891км. - 245км. / 22,01лв. / 10,95л. / Видин
32062км. - 171км. / 16,00лв. / 7,96л. / Враца
32313км. - 252км. / 21,00лв. / 10,50л. / Свищов
32555км. - 240км. / 22,00лв. / 10,85л. / Силистра
32811км. - 254км. / 25,00лв. / 12,00л. / Каварна
32941км. - 130км. / 12,00лв. / 6,06л. / Шкорпиловци
33132км. - 191км. / 16,00лв. / 8,04л. / Сливен
33413км. - 280км. / 25,00лв. / 12,50л. / София
------- ~1767км. ~184лв. ~79л.

Среден разход ~ 4,5л./100км. :)